Feb 24, 2018, 7:32 PM

Когато си отива любовта

  Poetry » Other
717 2 4

Когато пламъкът се разбули
и затвориш очи...
не свеждай глава
от изневери и лъжи.

Когато си отива любовта,
тя сълзи...
Със струни засвири,
от неволи и беди.

Когато шептя, чуй...
отива си любовта!
Протягам ти ръка,
а ти ми даваш голота.

Когато си отива любовта...
прошка от себе си ще поискам.
Защото вярвам в сродна душа,
която ми дава свобода.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитрина Владимирова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...