дъждове (Димитрина Владимирова) дъждове (Димитрина Владимирова)
10 125
Feb 24, 2018, 7:32 PM

Когато си отива любовта

  Poetry » Other
710 2 4

Когато пламъкът се разбули
и затвориш очи...
не свеждай глава
от изневери и лъжи.

Когато си отива любовта,
тя сълзи...
Със струни засвири,
от неволи и беди.

Когато шептя, чуй...
отива си любовта!
Протягам ти ръка,
а ти ми даваш голота.

Когато си отива любовта...
прошка от себе си ще поискам.
Защото вярвам в сродна душа,
която ми дава свобода.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитрина Владимирова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0