5.03.2014 г., 15:07

Когато си отивах

642 0 0

Когато си отивах, бях сигурна в едно -
не го обичам. Олекна ми накрая.
Ще бъда дива, ще си посадя дърво
и ще си пия много късно чая.
Когато си отивах, нямах и съмнение,
че този ден отдавна е планирало сърцето ми.
И някак си повярвах, че е временно
чувството на празнота между ръцете ми.
И бях сигурна, че ме очаква свят,
за който само можех да мечтая...
Познай! Огромен свят видях,
а търсих само теб във края му!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ТтТт Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...