Mar 5, 2014, 3:07 PM

Когато си отивах

  Poetry » Love
641 0 0

Когато си отивах, бях сигурна в едно -
не го обичам. Олекна ми накрая.
Ще бъда дива, ще си посадя дърво
и ще си пия много късно чая.
Когато си отивах, нямах и съмнение,
че този ден отдавна е планирало сърцето ми.
И някак си повярвах, че е временно
чувството на празнота между ръцете ми.
И бях сигурна, че ме очаква свят,
за който само можех да мечтая...
Познай! Огромен свят видях,
а търсих само теб във края му!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ТтТт All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...