КОГАТО СИ САМОТЕН
Когато сам си, времето е враг!
Минутите се нижат като вечност.
Дори денят е също като мрак,
а мракът ти прилича на обреченост.
Когато сам си, всичко е тъга,
животът ти - безмерно наказание.
Най-тягостната дума е "сега"
и всеки миг е тежко изпитание.
Домът ти се превръща във затвор,
от който ти не можеш да избягаш
и светлина не вижда твоят взор.
Душата ти от самота се стяга.
Когато си самотен, няма път,
защото самотата е безпътица
и е нищожен някак си светът,
добро не идва даже и в просъница.
Но всичко е до време. Има край!
Пробива светлината силом мрака
и виждаш, че пред тебе има рай -
там търпеливо любовта те чака!
4. 1. 2015 г.
Русе
© Румен Ченков Всички права запазени
с положителен финал!
Хареса ми!