Когато си тръгнат лястовиците

27.09.2017 г., 22:03 ч.

Поезия » Друга

456 0 2

Когато си тръгнат лястовиците
Времето почетно навежда глава.
Осиротяло полюшват се жиците
достойно обградили града.
Катериците махат с опашки,
привели последния жълъд във сън.
На прозореца – три гнезда оголели
пазят дома ми – отвън.
А вътре-приседнала Есен –на масата,
с кокетно привнесен спомен за глъч
разказва, как цялата песен на ятото
плодоносно е сбрала в топлия лъч.
Когато си тръгне лятото,
цветовете отново надигат глава
защото знаят, че лесно губим Надежда
и я пазат
в празните лястовичи гнезда...

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Sovi4ka (Христина)

2017-09-28T19:50:48+03:00

Благодаря , Маргарита благодаря за прочита и усещането! Поздрав!
goblenka (Маргарита Ангелова)

2017-09-28T06:36:15+03:00

Хубаво е! Нежно! Уютно! И тъжно! Нека опазим лястовичите гнезда! Да има къде да се върнат птиците и радостта!