Когато си тръгнат лястовиците
Когато си тръгнат лястовиците
Времето почетно навежда глава.
Осиротяло полюшват се жиците
достойно обградили града.
Катериците махат с опашки,
привели последния жълъд във сън.
На прозореца – три гнезда оголели
пазят дома ми – отвън.
А вътре-приседнала Есен –на масата,
с кокетно привнесен спомен за глъч
разказва, как цялата песен на ятото
плодоносно е сбрала в топлия лъч.
Когато си тръгне лятото,
цветовете отново надигат глава
защото знаят, че лесно губим Надежда
и я пазат
в празните лястовичи гнезда...
© Христина All rights reserved.
