20.08.2012 г., 13:26

Когато си тръгваш (съавторско)

1.7K 0 3


Лора Въткова                                  

  

 

Ще страдат звездите за теб,

когато си тръгваш с нощта.

Не тръгвай, недей, остани –

аз искам с теб да горя.

 

В прегръдката своя обвий ме,

тялото ми нежно покори

и когато нощта си отиде,

сълзите ми с устни изтрий.

 


Йордан Серафимов

 

Дъха си със твоя ще слея,

плътта си със твоята плът,

кат слънце във теб ще изгрея,

за да изчезне вовеки студът.

 

И целият свят ще засвети,

осветявайки нашия път...

Кадри от някой заснети...

Изгубени кадри в съня.

 



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дива Самодива Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...