20.08.2012 г., 13:26

Когато си тръгваш (съавторско)

1.7K 0 3


Лора Въткова                                  

  

 

Ще страдат звездите за теб,

когато си тръгваш с нощта.

Не тръгвай, недей, остани –

аз искам с теб да горя.

 

В прегръдката своя обвий ме,

тялото ми нежно покори

и когато нощта си отиде,

сълзите ми с устни изтрий.

 


Йордан Серафимов

 

Дъха си със твоя ще слея,

плътта си със твоята плът,

кат слънце във теб ще изгрея,

за да изчезне вовеки студът.

 

И целият свят ще засвети,

осветявайки нашия път...

Кадри от някой заснети...

Изгубени кадри в съня.

 



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дива Самодива Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...