Когато си затръгва лятото
Когато си затръгва лятото
Kогато си затръгва лятото
и бърза да се слее с есенна позлата,
с последен слънчев лъч в сърцето ти - богатото,
ме целуни и пожелай да върнем лятото...
И изпрати ми шепот на треви,
възкръснали под влюбените ни тела
в стихийна страст от морските вълни,
за миг ме докосни с лъча
на слънцето, оставило
в сърцето ти следа...
Когато си затръгва лятото,
през облаци от дъжд, в мъгла,
не бързй да загърбиш неизпятото
и да отлитнеш с птичите ята...
За миг се спри...
да вкусим плод от лятото
и да запазим спомена за мараня,
когато си затръгва лятото...
да го изпратим с обич, не с тъга.
04.08.2011Г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лидия Сиркавара Всички права запазени
