23.10.2020 г., 1:31 ч.

Когато споменът облича нова кожа 

  Поезия » Философска
491 9 12

 

 

Случайна среща разтопи годините

и вятърът на спомена задуха.

А можеше за миг да се разминем

в забързаното и мъгливо утро...

 

- Нима това си ти? И все си същата!

(Ласкател беше и ласкател си остана)

- А ти - охоо- изтупан и излъскан.

Дочух директор някакъв си станал

 

и нашироко си простираш чергата.

Море - до колене, Балкан - до пояс.

Аз търся в теб бунтовника - неверник,

но той е само спомен в нова кожа...

 

- Ей, помниш ли, пищовите по алгебра?

Как кучето на класната подстригахме?

И как ни хвана на тавана дядо ти

във четене на забранени книги?

 

Не спира телефонът да звъни...

Ти някого заплашваш с уволнение.

А спомените в мене на вълни

прииждат без да просят извинение...

 

- А помниш ли рождения ми ден?

(напразно съм складирала събития)

Ти външно не си никак променен,

но нямаш нищо общо с онзи Митко.

 

С когото през отминалия век

пред лавката като врабчета свити

разделяхме на две един геврек

и бяхме неподправени и сити...

 

© Дочка Василева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, приятели. Бъдете здрави!
  • Когато преситеността владее...Познато и болезнено...
  • Как променя хората времето...
    Не знам защо, но много ме натъжи този стих, който ще си прибера в Любими.
    Поздравявам те.
  • И ... Няма връщане назад...
    Комплименти, Доче!!!♥️
  • Разказ в рими!...И няма да гадая какво си искала да кажеш, защото чудесно си изляла спомените си, Доче! Толкова е приятно да те чете човек!...
  • Толкова непринудено ти е всичко. И преди, и след. Какво нещо са спомените! За стиха нямам думи.
  • От тези редове ме връхлетя цунами от емоции! Поздравления !
  • Хареса ми...
    А допълнително... Срещам някогашна любов, изтупана, с нов гаджок. Някога ми одра кожата за екстериора си и нервите за интериора. Сега - него дере. И се фука в нова кожа...
    Женска психиатрия, шъ знайш...
  • "Случайна среща разтопи годините
    и вятърът на спомена задуха.
    А можеше за миг да се разминем
    в забързаното и мъгливо утро..."

    Добре е, че разминаването не се е състояло, за да се роди този стих.
  • Толкова хубаво!!!
  • И мен ме усмихна този геврек...колко съм делила ... Много истини има тук и много болка.
  • Половин геврек, ама какъв.. съдържателна творба.
Предложения
: ??:??