Когато споменът облича нова кожа
Случайна среща разтопи годините
и вятърът на спомена задуха.
А можеше за миг да се разминем
в забързаното и мъгливо утро...
- Нима това си ти? И все си същата!
(Ласкател беше и ласкател си остана)
- А ти - охоо- изтупан и излъскан.
Дочух директор някакъв си станал
и нашироко си простираш чергата.
Море - до колене, Балкан - до пояс.
Аз търся в теб бунтовника - неверник,
но той е само спомен в нова кожа...
- Ей, помниш ли, пищовите по алгебра?
Как кучето на класната подстригахме?
И как ни хвана на тавана дядо ти
във четене на забранени книги?
Не спира телефонът да звъни...
Ти някого заплашваш с уволнение.
А спомените в мене на вълни
прииждат без да просят извинение...
- А помниш ли рождения ми ден?
(напразно съм складирала събития)
Ти външно не си никак променен,
но нямаш нищо общо с онзи Митко.
С когото през отминалия век
пред лавката като врабчета свити
разделяхме на две един геврек
и бяхме неподправени и сити...
© Дочка Василева All rights reserved.
