22.04.2016 г., 8:19 ч.

Когато спътник ми е вятърът 

  Поезия » Любовна
488 0 0

Гласът ти пак прокрадва се, вятърът го носи в мислите ми. Очите ти, колко много ми напомнят те на променливите ветрове - в един момент те гледат ме с любов, в друг безлични са, или пък бушува буря в тях. Прегръдките ти липсват ми отново. А горещите ти устни?

И остана само вятъра. Той замества те, когато теб те няма. Безкръвните му устни ме целуват, в безплътните му ръце се сгушвам през нощта. Безмълвния му глас успокоява ме, защото теб те няма. 
Остана само вятъра... 

© Никол Стоичкова Всички права запазени

Наистина помислих накъде клони и мисля, че е поезия. Надявам се да ви хареса. 

Пожелавам на всички ви приятно четене. ^^

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??