Когато спътник ми е вятърът
811
0
0
Гласът ти пак прокрадва се, вятърът го носи в мислите ми. Очите ти, колко много ми напомнят те на променливите ветрове - в един момент те гледат ме с любов, в друг безлични са, или пък бушува буря в тях. Прегръдките ти липсват ми отново. А горещите ти устни?
И остана само вятъра. Той замества те, когато теб те няма. Безкръвните му устни ме целуват, в безплътните му ръце се сгушвам през нощта. Безмълвния му глас успокоява ме, защото теб те няма.
Остана само вятъра...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никол Стоичкова Всички права запазени
