НиколС
13 резултата
Ще те призова като демон в нощта и ще плача да дойдеш при мен. Луната ще хвърля сребристите си отблясъци по голите ни тела и разпръснатите по пода дрехи, докато пръстите ти изследват всяка извивка от тялото ми. Ще слея устните ни в нежна целувка, а ангелът в мен ще ликува за изкования триумф.
Дори д ...
Дори д ...
776
1
Изведи ме някъде далеч...
Разтварям се в себе си, хаотична и разбъркана, неподготвена и нещастна. Спаси ме от тази непрестанна дейност в тялото ми. Спаси ме от демоните ми.
Но няма как да ме спасиш от мен самата. Вече дори жарките ти целувки и непрестанните милувки не отвличат изтерзаното ми съзнани ...
Разтварям се в себе си, хаотична и разбъркана, неподготвена и нещастна. Спаси ме от тази непрестанна дейност в тялото ми. Спаси ме от демоните ми.
Но няма как да ме спасиш от мен самата. Вече дори жарките ти целувки и непрестанните милувки не отвличат изтерзаното ми съзнани ...
880
1
1
Не гледам друго. Само нея. Самотна светлина в нощта. Провесена ръка през балкона държи я, всякаш от нея зависи света. Весело трепти малкото пламъче далечно, загатва то за толкова много неща. Кой ли държи я? Не зная. Някой самотен вечерта.
Градът оживява. Процъфтява. Расте дори и сега. Но малката све ...
Градът оживява. Процъфтява. Расте дори и сега. Но малката све ...
546
И усещам, че животът изтича от мен. Живецът си тръгва, излива се като река в дъждовен ден. И аз не мога да го спра. Безсилна съм. Няма какво да направя повече.
Усещам как хапчетата се разтварят в корема ми, смесват се с кръвта ми и се разливат из цялото ми тяло, плискат се наоколо както вълните се у ...
Усещам как хапчетата се разтварят в корема ми, смесват се с кръвта ми и се разливат из цялото ми тяло, плискат се наоколо както вълните се у ...
790
2
Гласът ти пак прокрадва се, вятърът го носи в мислите ми. Очите ти, колко много ми напомнят те на променливите ветрове - в един момент те гледат ме с любов, в друг безлични са, или пък бушува буря в тях. Прегръдките ти липсват ми отново. А горещите ти устни?
И остана само вятъра. Той замества те, ко ...
И остана само вятъра. Той замества те, ко ...
470
Съдбата не обича слабите. Но и смелите не долюбва. Честна е, определено, на едните дава дълъг живот, а другите кратко се радват на светските облаги.
Някои избират да живеят кротко,тихо. Те и на малкото се радват. Всъщност, нямат много радости в живота - стига им това, че живеят. Какво друго им трябв ...
Някои избират да живеят кротко,тихо. Те и на малкото се радват. Всъщност, нямат много радости в живота - стига им това, че живеят. Какво друго им трябв ...
791
3
Той се наведе над нея. Усети забързания й пулс, чу леката въздишка, която се откъсна от дълбините на душата й. Знаеше, че е всичко за нея, знаеше, че думите не могат да опишат чувствата, които в момента кръжаха около сърцето й. Какво ли би дал тя да каже какво изпитва!
Можеше да го види в очите й, к ...
Можеше да го види в очите й, к ...
503
1
-Прегърни ме. - той мигновенно обви ръце около стегнатото й тяло. - Люби ме, нека последния ни път е съвършен. -Не трябва да свърши така. Не искам да те изгубя като пясък между пръстите, не искам да си тръгнеш в горчивата,като бяло вино слънчева светлина. -На някои любови не им е писано. - той внима ...
481
1
Тя застана в началото на пътя и с пълни гърди вдиша морския въздух. Лекият ветрец палаво разрошваше гъстата й руса коса. Небето бе смръщило вежди, буреносни облаци се придвижваха бавно по безкрайната синева. Момичето усети специфичния аромат на летен дъжд, докато погледът й обхождаше спокойното море ...
567
1
Искам да те помня все така - весела, безгрижна и засмяна. Недокосната от отровния живот, недокосната от всичко лошо. Красива си.
И така, положила глава на мойто рамо, ти протягаш таз ръка, таз мъничка ръка, търсеща любов, радост и утеха. И аз я стискам. Готов съм всичко да ти дам, дори сърцето си го ...
И така, положила глава на мойто рамо, ти протягаш таз ръка, таз мъничка ръка, търсеща любов, радост и утеха. И аз я стискам. Готов съм всичко да ти дам, дори сърцето си го ...
477
2
Има толкова начина да умреш. Бавно ,мъчително или бързо, неочаквано.
Може да си на ръба. Буквално. Да погледнеш града, ширнал се пред очите ти, докато бавно пристъпваш към края.
А ще бъде толкова лесно да забиеш колата в дърво, да усетиш сблъска на метала, а после да престанеш да усещаш.
Или пък бав ...
Може да си на ръба. Буквално. Да погледнеш града, ширнал се пред очите ти, докато бавно пристъпваш към края.
А ще бъде толкова лесно да забиеш колата в дърво, да усетиш сблъска на метала, а после да престанеш да усещаш.
Или пък бав ...
587
1
Тя е жена. От онези истинските, редките. Жена, която те омагьосва, жена, която може да заличи всяка мисъл в ума ти. Жена, предизвикваща фурор, жена, събираща всички погледи в стаята.
Тя знае кога е нежелана, тогава кротко се отдръпва, нищо, че е наранена. Забелязал ли си, че е до теб дори когато си ...
Тя знае кога е нежелана, тогава кротко се отдръпва, нищо, че е наранена. Забелязал ли си, че е до теб дори когато си ...
874
4
Ти бе моят ангел, но и моят демон. Не подозираше, че присъствието ти ме погубва, но ме и лекува. Ти бе и светлина, и мрак, и сянка, и мъгла, и слънце. Ти бе светът, но бе единствена. Защо, мой паднали ангеле, защо след теб не посмях да обичам друга? Дали защото твоята убийствена красота още се явява ...
644
1
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
