Много време мина, откакто спрях да пиша.
Не усещах и не виждах смисъла в това.
Сълзите си под душа скривах,
но не можех писъка в мен да заглуша.
Отново моливът в ръката ми потъва.
Не танцува лекичко, както някога преди.
Иска ми се паметта да си изтрия,
сърцето да не чувства и лесно да се излечи.
И пак опитвам от всички да се скрия.
Никой да не вижда моята тъга.
Трудно е дори да се усетя жива,
след като в мен срива се света!
© Габриела ЛИСИЧКАТА Всички права запазени