Много време мина, откакто спрях да пиша.
Не усещах и не виждах смисъла в това.
Сълзите си под душа скривах,
но не можех писъка в мен да заглуша.
Отново моливът в ръката ми потъва. 
Не танцува лекичко, както някога преди. 
Иска ми се паметта да си изтрия, 
сърцето да не чувства и лесно да се излечи. 
И пак опитвам от всички да се скрия.
Никой да не вижда моята тъга. 
Трудно е дори да се усетя жива, 
след като в мен срива се света!