Когато свири пианист...
Тихо.
Тишината...
Цигарен дим
и музика
звучи.
Завинаги
звучи
тъгата
на рошавия пианист.
Луни долитат -
спомени,
звезди.
И ти присядаш,
ти,
която...
-Свири ,човече,
моля те,свири!
Не спирай никога,
защото...
Тъгата ти
сега обича.
Тъгата ти
е бряг
и
миг...
Тъгата ти е бавен ритъм...
- Свири,приятелю,крещи!
По дяволите всичко
там!
Свири с ранените си
пръсти...
Свири по прашните
клавиши,
и своята тъга
разпръсквай!
Свири!
По есенните хълмове
върви
историята на един
човек.
И нека Времето
вали,-
не спирай тишината,
разкажи ми!
И нека времето
вали.
И нека всеки вятър
диша.
Нощта е празна
и мълчи.
Пиано,
дим цигарен,
вино...
Под младите сълзи
стоим.
Една история
отлита.
И нека всички
замълчим,
защото свири
пианистът.
Луни долитат -
спомени,
звезди.
Дори и ти
присядаш тихо.
И няма нищо друго,
нищо...
Когато
плаче
пианист...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ясен Крумов- Хенри Всички права запазени