Когато съм вторник
Утро съм. Развиделявам се бързо.
Влизам си в стаята. Виждам, че спя.
Ставам на Nokia, нервно потръпвам
и същевременно нежно звъня.
Хич не е лесно човек да се буди.
Меки пантофи съм. Чакам нозе.
Ето ги – идвам и сам се нахлузвам,
и се затътрям накъм тоалет.
Там съм онази чиния, в която
падам, защото съм своята цел.
После съм хладна вода от чешмата.
Мокра вода съм. И мокро лице.
Във коридора съм котка, сиамска,
и се заплитам във мойте крака.
После съм дънки и риза. Така съм
по-вероятен да се облека.
И съм жена си. Отдавна съм станал.
Често се случва, когато съм тя.
И се целувам, "Добро утро" казвам
и си отвръщам с "Добре ли поспа?".
Тъй се започвам, когато съм вторник.
Ако съм петък, започвам от "-тък".
Аз съм и времето, и съм часовник.
Все се поглеждам. И цъкам ли, цък.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Евстатиев Всички права запазени
