Когато те чакам
Когато душата ми плаче,
а мечтите ги изяжда прахта,
тогава теб ще очаквам,
да си светлина през страха.
Когато съм паднал в калта
и ме напуска човешкото "аз".
Тогава тебе очаквам, ела,
да нарисуваш вечното "нас".
Когато съм изгубил посока
и оставам скрит от света,
тебе очаквам, за да мина потопа
и с твоите крила да летя.
Когато моите думи изчезват
и нищото ми е нова любов,
тебе очаквам, за да изгрея
и да диря за завръщане зов.
Когато те чакам, кажи, че ще можеш,
светлина да ми бъдеш и с теб да летя.
Когато те чакам, кажи, че ще дойдеш,
зовът си последен да ти подаря.
Когато те чакам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мирослав Георгиев Всички права запазени
