Когато те чакам
Когато душата ми плаче,
а мечтите ги изяжда прахта,
тогава теб ще очаквам,
да си светлина през страха.
Когато съм паднал в калта
и ме напуска човешкото "аз".
Тогава тебе очаквам, ела,
да нарисуваш вечното "нас".
Когато съм изгубил посока
и оставам скрит от света,
тебе очаквам, за да мина потопа
и с твоите крила да летя.
Когато моите думи изчезват
и нищото ми е нова любов,
тебе очаквам, за да изгрея
и да диря за завръщане зов.
Когато те чакам, кажи, че ще можеш,
светлина да ми бъдеш и с теб да летя.
Когато те чакам, кажи, че ще дойдеш,
зовът си последен да ти подаря.
Когато те чакам...
© Мирослав Георгиев All rights reserved.
