Когато те няма е тихо,
смехът ми се скрива уплашен,
угасват свещичките плахо
в очите ми тъжно разплакани.
Ръцете ти също ми липсват,
галещи нежно косите,
майсторски пак ме изписваш,
рисуваш във храм, по стените.
Гласът ти е мека коприна,
обгръща ме цяла ефирно,
копнеж през сърцето премина...
защо ли е толкова силно? ...