Когато те няма
смехът ми се скрива уплашен,
угасват свещичките плахо
в очите ми тъжно разплакани.
Ръцете ти също ми липсват,
галещи нежно косите,
майсторски пак ме изписваш,
рисуваш във храм, по стените.
Гласът ти е мека коприна,
обгръща ме цяла ефирно,
копнеж през сърцето премина...
защо ли е толкова силно?
От обич, боли ли, кажете?!
Кажете с какво се лекува?!
Рецепта за обич пишете,
дори милиони да струва!
© Валка All rights reserved.
