Когато те няма
Няма час, откакто излезе
и почука тъгата в дома ни.
Уж ги нямаше вече онези
мисли, дето терзаят ума ми.
И не зная, как тъй без причина
натежават отново клепачите.
Аз съм тук и тебе те има,
значи нямам какво да изплача?
Но във мен се събужда страха,
че живял съм го сякаш напразно -
тоз' живот доловимо едва,
дето шепнеше - Господ те пази!
И напомня ми, колко бях сам
посред мрака на сляпата истина,
в който исках любов да раздам,
но лъжата осъди ме с писане.
Ала знам, че в едно денонощие,
тежка болка не ще да събирам.
В мен избива липса на прошка,
че живеех по малко, а много умирах...
Чак, когато по заник се върнеш,
ще преглътна сълзите блажено.
Миг без теб, като вечност се пълни.
Ти си ми щастие в единица време...
©тихопат.
Данаил Антонов
02.03.2025
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
