Когато те обича, тя, е шматка –
изкукуригала, напълно изтрещяла...
Върви отнесена, като гърмяна патка
и като котка мартенска, мъркори пощуряла.
Когато те обича, тя, е кучка –
отнесена от вятъра в полето...
Върти опашка, сякаш чака случка –
чак иде ми, да я халосам с шишането.
Когато те обича –
аз те мразя
и откровено те презирам...
Да беше мъж –
щях да те смажа
или със кеф да те шутирам...
Но ти, си само син екран
с поредния сапунен сериал –
за нея, аз съм овършан бостан,
а ти, си нейния несбъднат идеал.
© Бостан Бостанджиев Всички права запазени