8.02.2008 г., 8:30

Когато те ревнувам

1.9K 0 23
 

Когато те ревнувам,

аз съм в ада

и пържа се в казана

на страха

и няма по-рогат

и страшен дявол

от Ревността...

 

Аз гоня я,

но тя ми се присмива

и праща те

в съня ми

с друг,

и в мислите,

защото си красива

и всеки иска да е твой съпруг...

 

Прости ми,

но се боря вече с нея

И важното е, че я осъзнах.

И моля се на Бога да изчезне,

защото ревността

е страх

и грях...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Севдалин Петров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Тя е ужасна.И поне аз не мога да я преодолея.Като типичен скорпион,я нося в себе си.
  • тя е ад. толкова.
  • страхотно!наистина няма по страшен дявол от равността
  • Прекрасно е! Браво!!!
  • Не знам дали е грях, но е СТРАХ, който унищожава не само светлото вибриране, но и чувствата на автора. Хубав и искрен стих! Поздрави.

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...