Feb 8, 2008, 8:30 AM

Когато те ревнувам

  Poetry » Love
1.9K 0 23
 

Когато те ревнувам,

аз съм в ада

и пържа се в казана

на страха

и няма по-рогат

и страшен дявол

от Ревността...

 

Аз гоня я,

но тя ми се присмива

и праща те

в съня ми

с друг,

и в мислите,

защото си красива

и всеки иска да е твой съпруг...

 

Прости ми,

но се боря вече с нея

И важното е, че я осъзнах.

И моля се на Бога да изчезне,

защото ревността

е страх

и грях...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Севдалин Петров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Тя е ужасна.И поне аз не мога да я преодолея.Като типичен скорпион,я нося в себе си.
  • тя е ад. толкова.
  • страхотно!наистина няма по страшен дявол от равността
  • Прекрасно е! Браво!!!
  • Не знам дали е грях, но е СТРАХ, който унищожава не само светлото вибриране, но и чувствата на автора. Хубав и искрен стих! Поздрави.

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...