Когато те срещнах,
преди да те разпозная,
потънах в бездънното…
Нямаше вчера.
За утре не исках да зная.
Най- звездната нощ
орисница
ме присъни.
Преди да прогледна,
небето
отгоре се сведе,
Луната
отвори прозореца
и завинаги
ме отведе.
Още чувам - нещо пееше:
черницата,
лозницата на двора,
щурците,
разлистената ми душа...
Бях и не бях.
Така те познах!
© Роза Стоянова Всички права запазени