11.01.2013 г., 0:55

Когато те срещнах

1.2K 0 0

Когато те срещнах,

преди да те разпозная,

потънах в бездънното…

Нямаше вчера.

За утре не исках да зная.

Най- звездната нощ

орисница

ме присъни.

Преди да прогледна,

небето

отгоре се сведе,

Луната

отвори прозореца

и завинаги

ме отведе.

Още чувам - нещо пееше:

черницата,

лозницата на двора,

щурците,

разлистената ми душа...

 

Бях и не бях.

 

Така те познах!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роза Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...