eres (Роза Стоянова)
35

Jan 11, 2013, 12:55 AM

Когато те срещнах

Poetry » Love

1.2K 0 0

Когато те срещнах,

преди да те разпозная,

потънах в бездънното…

Нямаше вчера.

За утре не исках да зная.

Най- звездната нощ

орисница

ме присъни.

Преди да прогледна,

небето

отгоре се сведе,

Луната

отвори прозореца

и завинаги

ме отведе.

Още чувам - нещо пееше:

черницата,

лозницата на двора,

щурците,

разлистената ми душа...

Бях и не бях.

Така те познах!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0