Усещах как нещо си отива,
а аз не можех да го спра.
Усещах как дъхът ми спира,
а с любовта не можех да умра.
Сърцето сякаш онемя от болка,
ръцете ми трепереха на твоето лице,
дланта ми малка и тревожна
не можа безразличието ти да побере...
Нима не значех вече нищо,
а не бях ли аз любимата жена?
Душата си продадох да те имам,
а сега останала съм сам сама... ...