Когато те загубих
Усещах как нещо си отива,
а аз не можех да го спра.
Усещах как дъхът ми спира,
а с любовта не можех да умра.
Сърцето сякаш онемя от болка,
ръцете ми трепереха на твоето лице,
дланта ми малка и тревожна
не можа безразличието ти да побере...
Нима не значех вече нищо,
а не бях ли аз любимата жена?
Душата си продадох да те имам,
а сега останала съм сам сама...
Оставям ти сълза горчива,
занеси я на топло у дома,
по устните ти тихо да се стича,
да ти разкаже що е любовта...
а аз не можех да го спра.
Усещах как дъхът ми спира,
а с любовта не можех да умра.
Сърцето сякаш онемя от болка,
ръцете ми трепереха на твоето лице,
дланта ми малка и тревожна
не можа безразличието ти да побере...
Нима не значех вече нищо,
а не бях ли аз любимата жена?
Душата си продадох да те имам,
а сега останала съм сам сама...
Оставям ти сълза горчива,
занеси я на топло у дома,
по устните ти тихо да се стича,
да ти разкаже що е любовта...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Тони Димитрова Всички права запазени
уникален стих
От миналата година се надявам на коментар,оценка,критика....Сега със закъснение си пожелавам това на Дядо Коледа!...