prelestnata (Тони Димитрова)
85 117
25.11.2005 г., 23:23 ч.

Когато те загубих 

  Поезия
1280 0 5
Усещах как нещо си отива,
а аз не можех да го спра.
Усещах как дъхът ми спира,
а с любовта не можех да умра.
 
Сърцето сякаш онемя от болка,
ръцете ми трепереха на твоето лице,
дланта ми малка и тревожна
не можа безразличието ти да побере...
 
Нима не значех вече нищо,
а не бях ли аз любимата жена?
Душата си продадох да те имам,
а сега останала съм сам сама...
 
Оставям ти сълза горчива,
занеси я на топло у дома,
по устните ти тихо да се стича,
да ти разкаже що е любовта... 

 

© Тони Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • перфектна както винаги
  • постоянно ме впечетляваш!много тажно и красиво!браво мила Тони...6!!!
  • много тьжно и красиво!!уникален стих
  • Каква критика? Стихчето е много хубаво и нежно и доста тъжно, но май-най-хубавите стихове се раждат в такива състояния. Продължавай все така. Успя да ме накараш да усетя това,което стои зад думите.
  • ТЦъ..цъ..цъ...От миналата година се надявам на коментар,оценка,критика....Сега със закъснение си пожелавам това на Дядо Коледа!...
Предложения
: ??:??