Nov 25, 2005, 11:23 PM

Когато те загубих

Poetry

1.6K 0 5

Усещах как нещо си отива,
а аз не можех да го спра.
Усещах как дъхът ми спира,
а с любовта не можех да умра.

Сърцето сякаш онемя от болка,
ръцете ми трепереха на твоето лице,
дланта ми малка и тревожна
не можа безразличието ти да побере...

Нима не значех вече нищо,
а не бях ли аз любимата жена?
Душата си продадох да те имам,
а сега останала съм сам сама...

Оставям ти сълза горчива,
занеси я на топло у дома,
по устните ти тихо да се стича,
да ти разкаже що е любовта...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Desislavababy (Десислава Бориславова)

перфектна както винаги

2006-05-04T18:57:09+03:00
sweet_dream`s (Мария Амбова)

постоянно ме впечетляваш!много тажно и красиво!браво мила Тони...6!!!

2006-04-08T18:25:53+03:00
Кулин (Стефани)

много тьжно и красиво!!уникален стих

2006-02-21T09:24:21+02:00
Lanfear (Емма)

Каква критика? Стихчето е много хубаво и нежно и доста тъжно, но май-най-хубавите стихове се раждат в такива състояния. Продължавай все така. Успя да ме накараш да усетя това,което стои зад думите.

2005-01-06T03:31:02+02:00
prelestnata (Тони Димитрова)

ТЦъ..цъ..цъ...От миналата година се надявам на коментар,оценка,критика....Сега със закъснение си пожелавам това на Дядо Коледа!...

2005-01-06T02:16:30+02:00