Когато те застигне порой
от ненужни упреци и думи тежки,
в бяга си намери покой,
в дом, изграден от обич,
от длани любящи и нежни.
Моля те, не припирай, не бързай,
още миг остани.
Може би просветление от небето
мислите ти ще проясни.
Тогава, в светлината облечен,
ще зърнеш две топли очи,
две длани, излъчващи обич
и подслон, нужен при бедствени дни.
Когато те застигне порой,
не спирай, а тичай
към пристана свой.
Не е нужно да се завръщаш
във този леден порой.
© Елена Андреева Всички права запазени