10.01.2009 г., 20:24

Когато те застигне порой

578 0 0

Когато те застигне порой

от ненужни упреци и думи тежки,

в бяга си намери покой,

в дом, изграден от обич,

от длани любящи и нежни.

Моля те, не припирай, не бързай,

още миг остани.

Може би просветление от небето

мислите ти ще проясни.

Тогава, в светлината облечен,

ще зърнеш две топли очи,

две длани, излъчващи обич

и подслон, нужен при бедствени дни.

Когато те застигне порой,

не спирай, а тичай

към пристана свой.

Не е нужно да се завръщаш

във този леден порой.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Андреева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....