Когато те застигне порой

от ненужни упреци и думи тежки,

в бяга си намери покой,

в дом, изграден от обич,

от длани любящи и нежни.

Моля те, не припирай, не бързай,

още миг остани.

Може би просветление от небето

мислите ти ще проясни.

Тогава, в светлината облечен,

ще зърнеш две топли очи,

две длани, излъчващи обич

и подслон, нужен при бедствени дни.

Когато те застигне порой,

не спирай, а тичай

към пристана свой.

Не е нужно да се завръщаш

във този леден порой.