Jan 10, 2009, 8:24 PM

Когато те застигне порой 

  Poetry » Phylosophy
481 0 0
Когато те застигне порой
от ненужни упреци и думи тежки,
в бяга си намери покой,
в дом, изграден от обич,
от длани любящи и нежни.
Моля те, не припирай, не бързай,
още миг остани.
Може би просветление от небето
мислите ти ще проясни.
Тогава, в светлината облечен,
ще зърнеш две топли очи,
две длани, излъчващи обич ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Андреева All rights reserved.

Random works
: ??:??