Когато теб те няма
Стоя в стаята сама,
а тишината ме обгръща.
Нима реалност е това?!
Сърцето все към теб ме връща.
Отново снимките разглеждам,
сълзи се стичат върху тях.
И спомням си очите ти красиви,
и спомням си звънливия ти смях.
Щом не си до мен, любими,
безсмислено е да живея.
Пари тази болка нетърпима -
трепереща за теб копнея.
И лутам се в мрака сам-самичка,
и търся те да ме прегърнеш.
Светлинка ми дай поне едничка,
да знам, че някъде си и че ме обичаш.
2006г.
© Елена Всички права запазени