Kotentseto
61 195
15.05.2007 г., 10:25 ч.

Когато-Тогава 

  Поезия
669 0 6

Когато навън падат мъгли,

а слънцето в мене се смее;

когато до смърт от живота боли,

а болката нежно ме грее.

Когато обичам, и мразя, и искам,

а мракът древен се стеле;

когато с дъжда мимолетен се плискам,

а въздухът сякаш живее.

Когато спя

и когато сънувам;

когато блести в очите ми слабост.

Когато трептя

и когато ревнувам;

когато се радвам на твоята радост.

 

Тогава, макар че отново е тъмно,

тогава, при все че е пусто и мрак,

тогава за мене и тебе се съмва,

тогава дъжда не е вече враг.

Тогава ръката ми твоята топли,

тогава сме двама сами на земята,

тогава животът губи тъжните вопли,

тогава мъглата свойто було отмята.

Тогава съм жива,

тогава горим,

тогава и давам, и вземам, и мога.

Тогава съм мила,

тогава мълчим,

тогава и бягам, и идвам... до гроба.

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??