Когато-Тогава
Когато навън падат мъгли,
а слънцето в мене се смее;
когато до смърт от живота боли,
а болката нежно ме грее.
Когато обичам, и мразя, и искам,
а мракът древен се стеле;
когато с дъжда мимолетен се плискам,
а въздухът сякаш живее.
Когато спя
и когато сънувам;
когато блести в очите ми слабост.
Когато трептя
и когато ревнувам;
когато се радвам на твоята радост.
Тогава, макар че отново е тъмно,
тогава, при все че е пусто и мрак,
тогава за мене и тебе се съмва,
тогава дъжда не е вече враг.
Тогава ръката ми твоята топли,
тогава сме двама сами на земята,
тогава животът губи тъжните вопли,
тогава мъглата свойто було отмята.
Тогава съм жива,
тогава горим,
тогава и давам, и вземам, и мога.
Тогава съм мила,
тогава мълчим,
тогава и бягам, и идвам... до гроба.
