7.03.2013 г., 12:00

Когато тръгнеш

1.7K 0 10

Когато тръгнеш

 

на далечен път,

вземи си абица за лятото,

скътай хлебец за зимата...

Вземи си сбогом

с миналото.

Не се плаши

от вероятното,

Кажи “Здравей!”

на неизвестното.

И не забравяй

след себе си да оставиш

светещи речни камъчета…

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роза Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Тъкмо навреме.
    "Не се праши от вероятното"- Благодаря Ти.
  • Чудесно!
    Честит празник,Рози!
  • Благодаря ви, Дани, Окси, Лили!
  • Мъдри съвети!
    Представих си майките, а след тях и децата им, които бяха принудени да поемат по дългите чужди пътища, за да търсят разковниче за своето оцеляване.Сигурна съм,че всички те са тръгвали с тези съвети в душите си, стискайки шепа "светещи речни камъчета", които да им посочат обратния път към родното огнище...Дай, Боже!
    Докосваш, будиш размисъл, Рози!Поздравления!
  • !!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...