7 мар. 2013 г., 12:00

Когато тръгнеш

1.7K 0 10

Когато тръгнеш

 

на далечен път,

вземи си абица за лятото,

скътай хлебец за зимата...

Вземи си сбогом

с миналото.

Не се плаши

от вероятното,

Кажи “Здравей!”

на неизвестното.

И не забравяй

след себе си да оставиш

светещи речни камъчета…

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Роза Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Тъкмо навреме.
    "Не се праши от вероятното"- Благодаря Ти.
  • Чудесно!
    Честит празник,Рози!
  • Благодаря ви, Дани, Окси, Лили!
  • Мъдри съвети!
    Представих си майките, а след тях и децата им, които бяха принудени да поемат по дългите чужди пътища, за да търсят разковниче за своето оцеляване.Сигурна съм,че всички те са тръгвали с тези съвети в душите си, стискайки шепа "светещи речни камъчета", които да им посочат обратния път към родното огнище...Дай, Боже!
    Докосваш, будиш размисъл, Рози!Поздравления!
  • !!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...