Mar 7, 2013, 12:00 PM

Когато тръгнеш

Poetry » Philosophical

1.7K 0 10

на далечен път,

вземи си абица за лятото,

скътай хлебец за зимата...

Вземи си сбогом

с миналото.

Не се плаши

от вероятното,

Кажи “Здравей!”

на неизвестното.

И не забравяй

след себе си да оставиш

светещи речни камъчета…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

Тъкмо навреме.
"Не се праши от вероятното"- Благодаря Ти.

2014-04-11T17:26:13+03:00
stenli499 (Станислава)

Чудесно!
Честит празник,Рози!

2013-03-08T10:32:20+02:00
eres (Роза Стоянова)

Благодаря ви, Дани, Окси, Лили!

2013-03-07T22:07:27+02:00
liliv (Лилия Велчева)

Мъдри съвети!
Представих си майките, а след тях и децата им, които бяха принудени да поемат по дългите чужди пътища, за да търсят разковниче за своето оцеляване.Сигурна съм,че всички те са тръгвали с тези съвети в душите си, стискайки шепа "светещи речни камъчета", които да им посочат обратния път към родното огнище...Дай, Боже!
Докосваш, будиш размисъл, Рози!Поздравления!

2013-03-07T21:23:06+02:00
oksimoron (Христов)

!!

2013-03-07T20:32:17+02:00

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0