Mar 7, 2013, 12:00 PM

Когато тръгнеш 

  Poetry » Phylosophy
1368 0 10

Когато тръгнеш

 

на далечен път,

вземи си абица за лятото,

скътай хлебец за зимата...

Вземи си сбогом

с миналото.

Не се плаши

от вероятното,

Кажи “Здравей!”

на неизвестното.

И не забравяй

след себе си да оставиш

светещи речни камъчета…

 

© Роза Стоянова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Тъкмо навреме.
    "Не се праши от вероятното"- Благодаря Ти.
  • Чудесно!
    Честит празник,Рози!
  • Благодаря ви, Дани, Окси, Лили!
  • Мъдри съвети!
    Представих си майките, а след тях и децата им, които бяха принудени да поемат по дългите чужди пътища, за да търсят разковниче за своето оцеляване.Сигурна съм,че всички те са тръгвали с тези съвети в душите си, стискайки шепа "светещи речни камъчета", които да им посочат обратния път към родното огнище...Дай, Боже!
    Докосваш, будиш размисъл, Рози!Поздравления!
  • !!
  • Тези светещи речни камъчета-една приказна метафора-е възможността да се завръщаш към началото, към корена...Поздрав Сеп,Ниа,Ивон,Ече!
  • Тези камъчета сигорно са синоним на светла диря
  • Със Септ!
  • И на мен ми хареса!Поздрави!
Random works
: ??:??