Забрави да ми кажеш, че  когато  тръгваш,

ще вземеш слънцето със целия му блясък,

звездите ще ги сложиш в стария си куфар,

а гларусите ще приспиш в прощален крясък .

Не мога да те моля да останеш,

гласа ми го заключи във пианото,

мечтите ми на ролка са завити върху рафта,

а детството ми в снежна топка е заключено.

Така че ще те гледам как си тръгваш,

как целия ми свят във миг прекърши.

Прозорецът отворен е, но полъх няма.

Дъждът навън  не спря, а просто свърши.