Oct 31, 2012, 12:43 PM

Когато тръгваш

  Poetry » Love
1.2K 0 1

Забрави да ми кажеш, че  когато  тръгваш,

ще вземеш слънцето със целия му блясък,

звездите ще ги сложиш в стария си куфар,

а гларусите ще приспиш в прощален крясък .

Не мога да те моля да останеш,

гласа ми го заключи във пианото,

мечтите ми на ролка са завити върху рафта,

а детството ми в снежна топка е заключено.

Така че ще те гледам как си тръгваш,

как целия ми свят във миг прекърши.

Прозорецът отворен е, но полъх няма.

Дъждът навън  не спря, а просто свърши.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариа All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...