Когато в мене завали
Когато в мене завали,
светът смалява се до точица.
В очите падат есенни мъгли,
където зимата едва започва.
Непрогледни са пътищата ми в душата,
криволичат и пропадат в дълбини.
Бездната побира се в сълзата,
която не отронват двете ми очи.
И завихрят се мощни урагани,
безпощадни към любов, илюзии, мечти.
Помитат всички спомени побрани
и рушат най-здравите в мен стени.
Когато в мене завали,
всяка капка отмива заблуда.
После изгряват истини - дъги
и след всеки дъжд съм вече друга.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галина Кръстева Всички права запазени
