Aug 20, 2025, 8:55 AM

Когато в мене завали

  Poetry
187 0 0

Когато в мене завали,
светът смалява се до точица.
В очите падат есенни мъгли,
където зимата едва започва.

Непрогледни са пътищата ми в душата,
криволичат и пропадат в дълбини.
Бездната побира се в сълзата,
която не отронват двете ми очи.

И завихрят се мощни урагани,
безпощадни към любов, илюзии, мечти.
Помитат всички спомени побрани
и рушат най-здравите в мен стени.

Когато в мене завали,
всяка капка отмива заблуда.
После изгряват истини - дъги
и след всеки дъжд съм вече друга.
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галина Кръстева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...