inn4etoo (Инна)
47 22
28.02.2010 г., 18:28 ч.

... когато вали... 

  Поезия
624 0 2

Стъпките ти отекват по мокрите капчуци,

разпилявайки думите, които помнех за обичане.

Но от толкова чакане, повярвах на заблудата,

че ще се върнеш... отново по съмване...

 

 

за да мога да усетя близостта ти,

нахлуваща в мен... до забравяне...

За миг да повярвам, че съм единствена,

притежаваща свободата ти... до полудяване...

 

 

А вятърът е силен... и убива ни,

превръща реалността ни в прах.

На пръв поглед близки, но до болка чужди,

разпръсваме самотата над нас...

 

 

Дъждовните капки не успяха да отмият слепотата,

бавно потъвахме в локви от кал.

Но в мен малка надежда остана,

че ще се върнеш, както беше обещал...

 

 

 

© Инна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Дъждовните капки не успяха да отмият слепотата,
    бавно потъвахме в локви от кал.
    Но в мен малка надежда остана,
    че ще се върнеш, както беше обещал..."

    Много силни думи!
  • "Дъждовните капки не успяха да отмият слепотата,..."- Хареса ми много!
Предложения
: ??:??