ivo70bg (Иво Хаджиев)
7 1
11.03.2017 г., 18:52 ч.

Когато вали... 

  Поезия » Любовна, Еротична
747 2 5

Не се изплака туй намръщено небе...
Дъждът не спира и не спира да вали...
Лицето крия с две треперещи ръце,
замръзнало от вятър леден и сълзи.

 

Нощ тъмна и студена ме затиска...
Без цел и без пътека бродя сам...
В далечината грозно птица писка...
Дали ще стигна някъде? Не знам...

 

А стигна ли, дали ще ми отвори?
Дали ще иска капка от любов да ми даде?
Или със сто резета ще залости
и ще наднича иззад плътното перде...

 

Дали сърцето и ще рита до полуда
усетило по стъпките, че тръгвам аз
или пък... храня пак оназ заблуда,
за любовта горяща вътре в нас...

 

Вървя в нощта през улици и локви...
Обръщам се сегиз-тогиз назад...
Очаквам нейната усмивка в дрехи мокри,
да ме застигне в сянката на този град...

 

    Тогава в страст, любов и миг съдбовен
    захвърлили и предразсъдъци и дрехи,
    ще се разтвориме в екстаз греховен
    с изпиващи до дъно, устни слети.

 

    Ръцете трескаво телата ще обхождат,
    за миг ще бъдем само ние на света,
    и спомени които утре ще пробождат
    ще се залостват в нашите сърца.

 

Дъждът проливен беше спрял...
В нощта, единствен той до мене беше...
Долавях болка в моята душа...
Сега разбрах, че всъщност... там валеше.

© Иво Хаджиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ани, благодаря за коментара. Аз също много се двоумих, защото двата предпоследни куплета са ми малко извън дъждовната картинка. Затова и съм ги побутнал леко в дясно.
  • Много ми хареса! Дъждовно в душата - силно! Поздрави!
  • Прекрасно! Поставям в Любими.
  • Има емоционален заряд, който въздейства, но като реализация е прекалено обстоятелствено разтеглено. Хареса ми това вървене под дъжда.
    Мнението ми е неангажиращо.
  • Познато толкова много на мен самата, това валежно време... Поздрав!!!
Предложения
: ??:??