Не се изплака туй намръщено небе...
Дъждът не спира и не спира да вали...
Лицето крия с две треперещи ръце,
замръзнало от вятър леден и сълзи.
Нощ тъмна и студена ме затиска...
Без цел и без пътека бродя сам...
В далечината грозно птица писка...
Дали ще стигна някъде? Не знам...
А стигна ли, дали ще ми отвори?
Дали ще иска капка от любов да ми даде?
Или със сто резета ще залости
и ще наднича иззад плътното перде... ...