враната (Маргарита Василева)
156 5525
9.07.2008 г., 9:45 ч.

Когато все пак... 

  Поезия
737 0 14

                                                                                    "Глупак е оня, който не е цар

                                                                                       в  нечие кътче"  Съй Съливан

 

Когато все пак 

спра на точното си място

и въздухът, небето и звездите

ми казват, че съм там -

събличам суетата и скръбта.

Домът ми - някаде далече

(например в Индия) остава.

На тишината в храма

пречиствам тежестта натрупана.

Коленича пред гроба на баща ми

и питам:

Защо тежи като бодлива топка

нежността?

Нали ме учеше да виждам красотата...

Защо не мога да съм тук,

където си почиват сетивата?

Защо ме разпиляват дните,

а корена ми - някъде далече?

Кажи ми,

откъде да взема силата

да стана пак дърво,

пораснало на точното си място?...

Защото много ме боли без корен.

И е бодлива топка нежността...

 

                                                                                     

© Маргарита Василева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ооо...
    Намерила си точното си място - в поезията!
    Невероятница си, Марго! Много, много!
  • Хм, заплени ме... Рядко харесвам подобен стил на писане... Ти явно го умееш! Поздрав!
  • С т р а х о т н о!!!!
    Много страхотно!
  • страшно добре!
    много, много
    ми хареса!
  • Светла тъга струи от стиха ти...Поздрав, Марго!
  • !!!

    Нямам думи!
    Поздрави, Марги!
  • без корен...
    много тъжно!
    ей,вранке....я се усмихни!!!
    вълчо те прегръща!!!
  • Ей, мила докосващо и осезаемо стихотворение!!!
    Поздрав от 130 сонет на Шекспир:
    ..."Не знам как шестват нежните богини,
    но знам, че стъпва по земята тя
    и буди по-сърдечни възхищения
    от много други, лъгани в сравнения".
  • на точното място си... поезията...
    прекрасна поетеса...с обич, Маргарита.
  • Когато не можеш да си корен...просто полети...с душа!!!
    Прегръдки, Марго!!!
  • Защо ме разпиляват дните,
    а корена ми - някъде далече?
    ...
    Защото много ме боли без корен.
    И е бодлива топка нежността...
    * * *
    ...защото пишеш невероятно - поздрави!!!

  • " И е бодлива топка нежността..."

    Уникална си!
  • Чудесен стих!
    Тъжно е да си дърво без корен!
  • Маргарита, прекрасно е ... но се логнах само, за да изкажа дълбокото си възхищение от стиха, който Красимир е написал в коментара... развълнува ме много, красота е!!!!!
Предложения
: ??:??