Когато все пак...
"Глупак е оня, който не е цар
в нечие кътче" Съй Съливан
Когато все пак
спра на точното си място
и въздухът, небето и звездите
ми казват, че съм там -
събличам суетата и скръбта.
Домът ми - някаде далече
(например в Индия) остава.
На тишината в храма
пречиствам тежестта натрупана.
Коленича пред гроба на баща ми
и питам:
Защо тежи като бодлива топка
нежността?
Нали ме учеше да виждам красотата...
Защо не мога да съм тук,
където си почиват сетивата?
Защо ме разпиляват дните,
а корена ми - някъде далече?
Кажи ми,
откъде да взема силата
да стана пак дърво,
пораснало на точното си място?...
Защото много ме боли без корен.
И е бодлива топка нежността...
© Маргарита Василева All rights reserved.
