Когато все пак... 

© Маргарита Василева Все права защищены

Комментарии

• doreto66 (Дора Павлова)

  2008-07-23T19:22:19+03:00
  Ооо...
  Намерила си точното си място - в поезията!
  Невероятница си, Марго! Много, много!
• Незабравима (Кремена Стоева)

  2008-07-11T23:09:30+03:00
  Хм, заплени ме... Рядко харесвам подобен стил на писане... Ти явно го умееш! Поздрав!
• vitaniya (Таня Цветанова)

  2008-07-10T19:37:06+03:00
  С т р а х о т н о!!!!
  Много страхотно!
  
• gerrda (Геновева Христова)

  2008-07-09T23:47:25+03:00
  страшно добре!
  много, много
  ми хареса!
• feia (Вилдан Сефер)

  2008-07-09T22:03:13+03:00
  Светла тъга струи от стиха ти...Поздрав, Марго!
• Aneta_kz (Анета)

  2008-07-09T22:00:15+03:00
  !!!
  
  Нямам думи!
  Поздрави, Марги!
• ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН)

  2008-07-09T21:25:39+03:00
  без корен...
  много тъжно!
  ей,вранке....я се усмихни!!!
  вълчо те прегръща!!!
• тюркоаз (Мариола Томова)

  2008-07-09T17:00:59+03:00
  Ей, мила докосващо и осезаемо стихотворение!!!
  Поздрав от 130 сонет на Шекспир:
  ..."Не знам как шестват нежните богини,
  но знам, че стъпва по земята тя
  и буди по-сърдечни възхищения
  от много други, лъгани в сравнения".
• mariniki (Магдалена Костадинова)

  2008-07-09T16:42:42+03:00
  на точното място си... поезията...
  прекрасна поетеса...с обич, Маргарита.
• Dark_Island (Таня Георгиева)

  2008-07-09T12:34:54+03:00
  Когато не можеш да си корен...просто полети...с душа!!!
  Прегръдки, Марго!!!
• Белоснежка (Гергана Шутева)

  2008-07-09T11:41:23+03:00
  Защо ме разпиляват дните,
  а корена ми - някъде далече?
  ...
  Защото много ме боли без корен.
  И е бодлива топка нежността...
  * * *
  ...защото пишеш невероятно - поздрави!!!
  
  
• Ивана59 (Иванка Гичева)

  2008-07-09T11:38:17+03:00
  " И е бодлива топка нежността..."
  
  Уникална си!
• tanq_mezeva (Таня Мезева)

  2008-07-09T11:24:17+03:00
  Чудесен стих!
  Тъжно е да си дърво без корен!
• sama86 (Евкалипт)

  2008-07-09T11:00:00+03:00
  Маргарита, прекрасно е ... но се логнах само, за да изкажа дълбокото си възхищение от стиха, който Красимир е написал в коментара... развълнува ме много, красота е!!!!!