Когато всичко свърши
Когато ти отвориш си очите,
ще видиш само мрак и празнота,
когато осъзнаеш, че си вече сляп,
ще разбереш, че извърши грехота.
Ще бродиш, търсейки луната,
слънцето горещо сам унищожи.
Ще се скиташ, искайки прошка,
но никой не ще те опрости.
Ходиш под небето,
а то - без звезди,
скиташ по полето,
а то - без овци.
Луташ се дори и без посока,
пътеките от себе си укри,
надежда нямаш вече във душата,
а самата тя я нямаше и преди.
Когато ти отвориш си очите,
ще разбереш що е туй тъга,
ще видиш що за звяр си бил
и съдбата ще те обрече да не видиш вече светлина!
ще видиш само мрак и празнота,
когато осъзнаеш, че си вече сляп,
ще разбереш, че извърши грехота.
Ще бродиш, търсейки луната,
слънцето горещо сам унищожи.
Ще се скиташ, искайки прошка,
но никой не ще те опрости.
Ходиш под небето,
а то - без звезди,
скиташ по полето,
а то - без овци.
Луташ се дори и без посока,
пътеките от себе си укри,
надежда нямаш вече във душата,
а самата тя я нямаше и преди.
Когато ти отвориш си очите,
ще разбереш що е туй тъга,
ще видиш що за звяр си бил
и съдбата ще те обрече да не видиш вече светлина!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мила Костова Всички права запазени
