Когато всичко твое дава заето
Сега, да точно сега,
когато всичкото ми е изразходвало кредита,
когато всичко мое се свива до стената.
Сега, приятелче, когато имам нужда от помощ,
сега, всичко твое дава заето.
Наистина небето е светло.
Наистина пияниците са трезви.
Наистина нещо в мен иска,
да те изпсува,
да те забрави...
Наивник пиян проси за бира.
- Дайте цигара! Имате много!
Наистина този тип понякога втръсва,
наистина този тип я закъсва понякога,
Наистина всяка нощ плаче за малко,
Наистина хората се нуждаят от хора!
И пак ще го кажа:
Наистина хората се нуждаят от Хора!!!
Наистина, странно е,имат нужда от теб.
Но има и друго,
“Тези типове лъжат!”
Но има и второ:
“Те живеят охолно”,
има и трето
и десето,
но приятелю, има и хора,
които биха умрели,
които биха убили,
които биха дали душата си
само за теб...
Има и хора...
Да, сега,
точно сега,
когато светът уморено допива,
има хора, има милиони,
които допиват свойта част аспирин
и се радват на цялото хапче...
Има хора, приятелю...
И те имат нужда от теб и от мен,
от онова “Дишай”, за което ти казах.
Но да дишаш съвсем не е лесно.
За да дишаш ти трябва мъничка бучка,
под езика за смучене - хапче “НАДЕЖДА”.
Три срички, три безнадеждно липсващи срички...
Къде ли?
Някъде, някъде там...
И сега, да точно сега,
Когато всичкото ми е изразходвало кредита,
Когато всичко мое се свива до стената.
Сега, приятелче, когато имам нужда от помощ,
Сега, всичко твое дава заето...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ясен Крумов- Хенри Всички права запазени
