Когато всичко твое дава заето
Сега, да точно сега,
когато всичкото ми е изразходвало кредита,
когато всичко мое се свива до стената.
Сега, приятелче, когато имам нужда от помощ,
сега, всичко твое дава заето.
Наистина небето е светло.
Наистина пияниците са трезви.
Наистина нещо в мен иска,
да те изпсува,
да те забрави...
Наивник пиян проси за бира.
- Дайте цигара! Имате много!
Наистина този тип понякога втръсва,
наистина този тип я закъсва понякога,
Наистина всяка нощ плаче за малко,
Наистина хората се нуждаят от хора!
И пак ще го кажа:
Наистина хората се нуждаят от Хора!!!
Наистина, странно е,имат нужда от теб.
Но има и друго,
“Тези типове лъжат!”
Но има и второ:
“Те живеят охолно”,
има и трето
и десето,
но приятелю, има и хора,
които биха умрели,
които биха убили,
които биха дали душата си
само за теб...
Има и хора...
Да, сега,
точно сега,
когато светът уморено допива,
има хора, има милиони,
които допиват свойта част аспирин
и се радват на цялото хапче...
Има хора, приятелю...
И те имат нужда от теб и от мен,
от онова “Дишай”, за което ти казах.
Но да дишаш съвсем не е лесно.
За да дишаш ти трябва мъничка бучка,
под езика за смучене - хапче “НАДЕЖДА”.
Три срички, три безнадеждно липсващи срички...
Къде ли?
Някъде, някъде там...
И сега, да точно сега,
Когато всичкото ми е изразходвало кредита,
Когато всичко мое се свива до стената.
Сега, приятелче, когато имам нужда от помощ,
Сега, всичко твое дава заето...
© Ясен Крумов- Хенри All rights reserved.
