В шепота на сърцето си вярвам,
Когато душата ми жадува, а разумът не може да диктува!
В очите на детето си се вглеждам,
Когато в чудесата вярвам!
В страха смразяващ вярвам,
Когато в свят ужасен зарад него скитам!
Когато си край мен пак вярвам,
В любовта безкрайна вярвам!
Болката, и в нея вярвам,
Когато да живея аз избирам!
Всичко в себе си нося,
Само когато вярвам!
© Мирослав Спасов Всички права запазени