Когато вятърът заспива
и стане тихо, тихо,
една мечта към теб отива
и шепне мило, мило.
На пръсти се приближава,
стъпва плахо, плахо,
до сами душата ти застава
точно вляво, вляво.
А ти потрепваш,
леко, леко
и мечтата пускаш
във сърцето.
Когато вятърът заспива...
© Людмила Данова Всички права запазени